Рак на маточната шийка и профилактични изследвания

Защо е необходима профилактика за рак на маточната шийка?

България заема срамното второ място в Европа (след Румъния) по честота на рак на маточната шийка. Причината е липсата на скринингови програми и нередовното профилактично изследване.
Ракът на маточната шийка може да се види много рано, преди измененията да са станали рак. Има лабораторни изследвания, които могат да покажат, че клетките са започнали да се променят и се налага по-стриктно наблюдение или лечение. Прилагат се малки хирургични операции, които отстраняват променените клетки и така спират болестта.
Обикновено този тип рак се предизвиква от щамове на човешкия папилома вирус, съкращаван като ЧПВ, но по-известен е с английското наименование – Human Papilloma Virus или HPV.
Инфектирането става чрез сексуален контакт. Другите методи на заразяване не са доказани, но с оглед запазването на социалния мир, се приемат като възможни.
Тъй като вирусът е често срещан сред хората, вероятността от заразяване е голяма, дори и при двойки, които рядко сменят партньорите си.
За развитието на рак, не обвинявайте единствено секса! Само инфекция с вируса не е достатъчна за развитието на злокачествено заболяване. В повечето случаи имунната система на жената успява да предотврати развитието на усложнения и убива вируса.
HPV не е способен да проникне под клетките покриващи шийката на матката. Вирусът не се разпространява към други органи и системи в тялото. За жалост, у една част от женитевирусът оцелява в епителните клеткии след години става причина за израждане на част от тези клетки по повърхността на шийкатана матката; от нормални те се превръщат в ракови.
Можете да намалите риска като правите редовни цитологични изследвания и се консултирате с гинеколог. При млади момичета ваксината против HPV намалява значително риска от развитието на инфекция. Според много експерти трябва да се ваксинират и момчетата, тъй като те ще продължат да пренасят вируса.

Как да се предпазите от това заболяване

За да намалите опасността от рак на маточната шийка:

Ваксинирайте се. Ваксинацията против ЧПВ се прилага намомичета и жени на възраст между 9 и 26 години и е най-ефективна, когато се направи преди започване на активен полов живот.

Правете редовни цитологични и вирусологични изследвания. С тяхна помощ могат да се открият ранни изменения, които не са все още рак на маточната шийка. Тези изменения трябва да се наблюдават или лекуват, за да не прераснат в рак. Повечето здравни организации препоръчват цитологичните изследвания да започнат на възраст 21 – 25 години и да се повтарят през няколкогодишен интервал.

Правете безопасен секс. Използвайте презервативи и ограничете броя на половите си партньори. Подбирайте си партньорите.

Не пушете. Тютюнопушенето е сред вредните навици, присъстващи при по-голямата част от жените, които имат нещастието да развият този тип рак.

Видове рак на маточната шийка

Конкретният вид на рака определя прогнозата и начина на лечението му. Двата основни вида рак на маточната шийка са:

Плоскоклетъчен карцином. Най-често е такъв. Той започва развитието си в тънките, плоски клетки, покриващи външната част на шийката – края, който се показва във влагалището.

Аденокарцином. Този вид започва от цилиндричните жлезисти клетки, които покриват маточния канал в близост до тялото на матката.
Понякога участват и двата вида клетки. В изключително редки случаи могат да се изродят и други видове клетки в матката.

Симптоми

Заболяването започва безсимптомно. Може да мине доста време преди ракът да се прояви, особено когато жените не посещават редовно гинеколог.

 На по-късен етап се появяват следните оплаквания:
Кръвотечение – след полов акт, между нормалните менструации или поява на кръвотечение след менопаузата;
Воднисто-кървав влагалищен секрет, понякога обилен и зловонен;
Болки в таза по време на секс.

Кога да потърсим лекар?

ВЕДНАГА, при всеки обезпокоителен симптом. Не се бавете!

Изследвания и диагноза

Профилактични изследвания

Открит навреме, ракът на маточната шийка се лекува успешно. Прегледите включват:
Цитологично изследване. Целта е да бъдат разпознати и открити клетки, които са започнали да се изменят.
Цитонамазка. Този метод е известен отдавна и все още се прилага в по-слабо развитите страни. Въпреки че има своите недостатъци и може да пропусне появили се изменения в клетките, за много от по-бедните здравни системи това е стандарт. С малка четчица или шпатула, лекарят взима проба, остъргвайки материал в който вероятно има клетки от шийката на матката и го размазва по предметно стъкло. Това стъкло се изпраща в лаборатория, където лекари специалисти по патология ги оцветяват и разглеждат под микроскоп. Патолозите внимават за променени или нетипични клетки.
Оцветяването на цитонамазката по Papanicolaou (ПАП-тест) е стандартното профилактично изследване за откриване и профилактика на рака на маточната шийка в много държави по света.  

Течно-базирана цитология

В края на 90те години беше одобрен метод за извършване на ПАП-теста, наречен автоматизирана, течно базирана цитология. Този метод има значителни предимства пред конвенционалната цитонамазка, тъй като епителните клетки, диагностично значимите клетки и микроорганизмите са по-ясно видими. Това увеличава диагностичната акуратност.
При течно-базираната цитология, лекарят събира с фина четчица клетките по повърхността на шийката на матката и ги поставя в малък контейнер със специана съхраняваща течност. Контейнерът се изпраща за по-нататъчно оцветяване и изследване.
В лабораториите на Synevo препоръчваме именно течно базираната цитология, като основен профилактичен метод за търсене на ранни изменения в шийката на матката.

Предимствата на течно базираната цитология:

  • От изследваната течност могат да се  отстранят всички мъртви клетки, слуз и други фактори, които затрудняват разпознаването на нетипичните епителни клетки;
  • Много по-малко клетки са достатъчни за да се направи адекватна диагностика и процентът на грешките е по-малък;
  • Клетките са разпределени равномерно в полето под микроскопа, структурата им е запазена и аномалиите се забелязват по-лесно.
  • Съвременните апарати за извършване на течно базирана цитология прилагат автоматизирани и стандартизирани системи за оцветяване на клетките. Така качеството на изследването не зависи от компетентността на персонала, а се извършва по правилния начин от роботизирана система.
  • В течна среда, пробата е стабилна от няколко седмици до няколко месеца  и могат да се проведат допълнителни изследвания, без да се налага взимане на нова проба от пациентката.
Накратко, течно-базираната цитология, извършена в стандартизирани условия, не позволява опростявания и спестявания от качеството и увеличава с 64% чувствителността на изследването по отношение ранно откриване на значимите изменения в клетките на шийката на матката и е по-модерният метод.
HPV профилактика Synevo

Търсене на вирусите убийци

Тест за ЧПВ (HPV) ДНК.  С този тест се търсят следи от вирусите, които предизвикват заболяването рак на маточната шийка. Тестът е подходящ за жени на възраст над 30 години или за по-млади, у които са открити отклонения в цитологията. Последните препоръки са тестът за HPV ДНК да се прави заедно с течно базираната цитология, при жените между 30 и 65 години. Честотата на изследването е на всеки три или пет години, когато тестът е показал липса на вирусна инфекция.
Защо не се препоръчва HPV ДНК тест под 30 годишна възраст? Защото най-вероятно няма да даде информация за риска от развитие на рак на шийката на матката. Този тип рак се среща рядко под 30 годишна възраст. Изглежда по-младите жени имат и по-силна имунна система, която се очиства от вируса по-бързо. След 30 годишна възраст, обаче, нещата се променят и вече се препоръчва търсене и на вируса през 3 – 5 години.
Ако при млада жена, под 30 години се установят промени в клетките, изследването на HPV ДНК, влиза в съображение, заедно с други гинекологични изследвания.

Тестът за HPV ДНК, използван от Synevo, открива всички опасни типове на вируса. Методът е стандартизиран, одобрен от регулаторните институции и проучен в много клинични и диагностични изпитвания.

Колко често да се прави профилактичното изследване?

В Европа, за всички жени на възраст между 20 и 64 години се препоръчват профилактични прегледи за рак на маточната шийка. В зависимостта от възрастта прегледите се извършват през три или пет години.
В Англия, например, се прилага следната схема: на 25 годишна възраст - първо изследване, след това през три години за възрастовата група 25 – 49 годишни. От 50 до 64 годишни – на всеки пет години. След 65+ години се изследват единствено жените, които не са били изследвани след навършване на петдесетгодишна възраст или са имали нетипична находка при последните изследвания.
Американците препоръчват по-ранен старт на профилактичните изследвания – от 20 годишна възраст, като за възрастта между 21 и 30 да се извършва само цитологично изследване (ПАП). След 30-годишна възраст да се извършва ПАП плюс HPV ДНК на всеки 3 до 5 години, според възрастта.
Ако се открие аномалия или позитивен HPV тест, схемата се променя с доста по-чести цитологични изследвания, както и допълнителни тестове, като CIN или E6/E7 иРНК.  При тези тестове се следи, дали наличието на вируса ще предизвика рак и дали установените изменения са започнали да се превръщат в нещо по-лошо.

Какво следва, ако се открият изменения или HPV?

След като се позитивира теста за наличие на вирус или се открият атипични клетки, посоките са две. Може да се направят допълнителни изследвания, за да се види дали вирусът предизвиква трансформация на епителните клетки в ракови или да се вземе направо биопсия и да се видят клетките. Има още два теста, които могат да се извършат върху пробата взета за течна цитология – CIN2+ и Е6/Е7 иРНК. И двата теста имат сходна стойност за определяне на онкогенна трансформация.  

Какво е ЦИН?

ЦИН (на латиница CIN) е съкращение от „цервикална интраепителна неоплазия“ – състояние, при което клетките по повърхността на маточната шийка се променят по посока към злокачествени. Това все още не е рак.
Слава Богу, при повечето жени профилактичните прегледи на маточната шийка установяват нормален резултат от цитологията и HPV ДНК.  
При около 1 на всеки 20 жени, обаче, се откриват клетъчни промени. Те не са нещо необичайно и на медицински език се описват с термините „дискариоза“ или „дисплазия“. И двете понятия означават, че са налице отклонения, които би трябвало да се изследват по-задълбочено. Нерядко промените се дължат на възпаление или инфекция. Въпреки, че се откриват изменения, вероятността за рак е малка и това трябва дебело да се подчертае. Моля, не се притеснявайте излишно. Просто трябва да внимавате и да продължите с изследванията през следващите месеци.
Могат да се видоизменят два вида клетки: тези по външната повърхност на шийката и тези по повърхността на маточния канал. Маточният канал е покрит от жлезисти клетки, а външната повърхност на шийката – от плоскоклетъчен епител. Именно в него може да се развие ЦИН.
Цитологичното изследване показва наличие на отклонения, но невинаги дават информация за обхвата и тежестта на промените. Това се установява посредством допълнителни изследвания и налага взимането на тъканни проби (биопсии). Те се оглеждат под микроскоп, за да се определи стадия на заболяването и да се назначи съответстващо лечение.

Изследване за ЦИН (CIN2+) се извършва, когато имаме позитивен тест за наличие на някой от опасните типове на HPV, но цитологичното изследване
Степените на ЦИН са три и отразяват дълбочината на отклоненията по повърхността на шийката. Колкото по-голяма е цифрата, толкова по-големи са отклоненията и съответно – обхватът на лечението. ЦИН 1 понякога се нормализира от само себе си, но са необходими по-чести цитологични изследвания, които да потвърдят изчезването на нежеланите изменения. При ЦИН 2 и 3 обикновено се назначава лечение за премахване на засегнатите от дискариоза (дисплазия) участъци.  

ЦИН 1 означава леки промени, засягащи до една трета от дебелината на повърхностния слой на шийката. Промените не са ракови и в повечето случаи не прерастват в рак и след години.

ЦИН 2 означава умерени промени, засягащи две трети от дебелината на повърхностния слой на шийката. Тук нещата са по-сериозни и може да се очаква злокачествено развитие след време.

ЦИН 3 означава по-съществени (но все още не ракови) промени, засягащи цялата дебелина на повърхностния слой на шийката.

Дори и при наличие на ЦИН 2 и 3 вероятността жената да има рак е твърде малка.
ЦИН 3 не е рак на шийката, но е наложително да се лекува незабавно. ЦИН 3 понякога се означава и като тежка дискариоза (дисплазия). Нарича се и carcinoma-in-situ, макар че терминът почти не се употребява в днешно време.
Изменения като ЦИН 1, 2 и 3, макар и рядко, причиняват оплаквания като болка, течение или кървене. Ето защо жените с подобни симптоми трябва да помислят за адекватно цитологично изследване и преглед от лекар.

Тестът CIN2+, който предлагат лабораториите на Synevo се извършва върху същия материал взет за течната цитология. Методът е имуноцитохимия с двойно оцветяване. Търсят се два маркера – единият липса на бързо размножаването на клетките, а другият показва, че те се размножават бързо. Когато и двата маркера се открият в една клетка, нещо не е наред с нея и вероятно вирусът на HPV предизвиква промяна в лоша посока.

Откриване на Е6/Е7

Човешкият папиломен вирус HPV е просто устроено същество. Опасните типове на HPV, обаче съдържат два доста вредни протеина. След навлизането в епителната клетка на шийката на матката, вирусната програма за производството на тези протеини се включва в човешката ДНК и клетката започва да ги произвежда. Протеините се наричат Е6 и Е7. Как причиняват рак? Свързват се и блокират системата на клетката за контролиране на растежа и делението, при което епителната клетка придобива характера на рак и започва да се дели безконтролно. Това е необратимата точка в която започва злокачественото израждане на нормалните клетки.
Доказано е, че нивата на иРНК E6/E7 се увеличават пропорционално със степента на тежест на измененията в клетката. Този тест помага да се даде прогноза, до какво може да доведе установеното наличие на HPV-ДНК при скрининговото изследване.

Тестът mRNA Е6/E7, предлаган от лабораториите на Synevo търси и измерва нивата на информационната РНК за протеините Е6 и Е7. Този тест е показан за жени, при които има наличие на инфекция с някой от опасните типове на HPV и искат да разберат до колко е активен вируса.

Този тест дава ценна информация, но не е предназначен за скринингово изследване, като единствен тест.

Как да се подготвим за изследване

При наличие на смущаващи симптоми потърсете съвет от лекар. Той би могъл да ви насочи към гинеколог-онколог.
Ето и начина, по който трябва да се подготвите за преглед и изследване.

Какво следва да направите преди прегледа?

  • Да не консумирате твърда храна в деня, предшестващ изследването. Хапвайте течни и пасирани храни.
  • Да запишете оплакванията си, в това число и онези, които на пръв поглед нямат отношение към настоящото ви страдание.
  • Да опишете здравословното си състояние, с всички минали и настоящи заболявания.
  • За отбележите евентуалните рискови фактори, които увеличават опасността от полово предавани заболявания: ранно начало на половия живот, многобройни интимни партньори, секс без предпазни средства и прочие.
  • Да опишете всички приемани от вас лекарства, витамини и хранителни добавки.
  • Да отидете на преглед, придружен от близък или роднина, ако не сте сигурни, че ще успеете да запомните дадените ви предписания.
  • Да запишете въпросите, които смятате да зададете на лекаря.

Какво да запитате по време на прегледа

  • Коя е най-вероятната причина за настоящите ви оплаквания?
  • Какви изследвания трябва да направите?
  • Какво е лечението и какви странични ефекти можете да очаквате?
  • Каква е прогнозата?
  • На какъв интервал да са последващите контролни прегледи?
Ако имате и други въпроси, не се колебайте да ги зададете на лекаря.

Какво ще направи лекарят

Ще се осведоми за редица неща. Отговорете точно и добросъвестно. Най-вероятно ще ви запита следното:
  • Какви и колко тежки са вашите оплаквания?
  • Откога ги имате? Промениха ли се с времето?
  • Ходите ли на цитонамазки? Имало ли е резултати, които да са били смущаващи?
  • Лекувани ли сте за заболяване на маточната шийка?
  • Боледували ли сте от полово предавани заболявания?
  • Приемали ли сте лекарства за потискане на имунната система?
  • Пушите ли понастоящем или сте пушили в миналото? Колко пушите?
  • Планирате ли раждане?