Холестеролът – факти и начини за справяне с проблема

Какво е холестеролът?

Повечето от нас мислят, че холестеролът идва от мазните храни, но преобладаващото количество от това лепкаво вещество се произвежда в тялото ни. Черният дроб синтезира 75% от холестерола в кръвта. Останалите 25% са от храната. В нормални пропорции холестеролът е полезен и играе важна роля в метаболизма на клетките.
За жалост, у все повече хора нивата на холестерол далеч превишават нормата, а това е свързано с увеличен риск от инфаркт, инсулт и всичките им последствия.

„Лошият“ холестерол

Повечето холестерол в кръвта се пренася от белтъци, наречени липопротеини с ниска плътност или LDL. Това е така нареченият „лош“ холестерол, който се свързва с едни други вещества и запушва артериите. Приемът на големи количества наситени мазнини, като лой, мас и масло, както и трансмазнини обикновено увеличава нивата на LDL холестерола.
За повечето хора нива под 3 mmol/L се считат за нормални, но хора със сърдечни заболявания или с висок наследствен риск, трябва да се целят и по-надолу (под 2,5 mmol/L).

„Добрият“ холестерол

До една трета от холестерола в кръвта се пренася от липопротеини с висока плътност или HDL. Наричат го „добър“ холестерол, тъй като премахва отлаганията от „лош“ холестерол и предотвратява натрупването му в кръвоносните съдове.  Колкото повече е HDL холестерола, толкова по-добре. Хората с недостиг на „добър“ холестерол са по-предразположени към сърдечносъдови заболявания. Консумацията на здравословни мазнини като зехтин и рибено масло може да увеличи нивата на HDL холестерола в кръвта.

Триглицеридите

Организмът превръща излишните калории от захар и алкохол в триглицериди – вид мазнини, които циркулират с кръвта и се отлагат в мастни клетки, разположени на различни места из тялото. Хората с наднормено тегло и застоял начин на живот, пушачите, любителите на алкохола и тестените храни имат повече триглицериди от останалите. Нива на триглицериди над  2 mmol/L  и нагоре, предразполага към развитие на метаболитен синдром, който е пряк предвестник на диабета и сърдечносъдовите заболявания.

Общият холестерол

Сборът от LDL, HDL и VLDL (липопротеините с много ниска плътност) се нарича общ холестерол. VLDL е предшественик на „лошия“ холестерол LDL. Като цяло, общ холестерол, който не надвишава 5,2 mmol/L, се счита за нормален, според Европейската асоциация по атеросклероза. Хората с по-високи стойности са по-застрашени от сърдечносъдови усложнения.

Съотношението между „добрия“ и „лошия“ холестерол

То се изчислява, като се раздели общия холестерол на HDL холестерола. Например, 5,5 mmol/L общ холестерол, разделени на 2,0 mmol/L HDL холестерол дава съотношение 2,75 към 1. Това е добре, тъй като препоръчителното съотношение е от 4 към 1 надолу. Колкото е по-ниско, толкова по-добре. Показателят дава представа за сърдечносъдовия риск, но няма особена стойност при избора на лечение. То се определя въз основа на стойностите на HDL, LDL и общия холестерол.

Признаци за увеличен холестерол

Увеличаването на холестерола е безсимптомно, но пораженията, които нанася, са реални.
Тъй наречените ксантоми – мастни образувания във вид на бледо жълти подутини по кожата,  са единствената външна проява на излишния холестерол, но те се срещат относително рядко. Основната и далеч по-опасна подривна дейност на холестерола се върши скрито – във вътрешността на артериите ни. Натрупаните там мастни отлагания са причина за тежки сърдечносъдови инциденти и усложнения. Колкото до ксантомите, те обикновено намаляват при нормализиране на холестерола в организма ни.

Холестеролът и наследствените фактори

Холестеролът попада в кръвта по два начина – да бъде произведен от организма и да се внесе чрез храната. И двата източника могат да причинят неестествено повишени стойности. Някои хора са генетично предразположени да произвеждат повече холестерол. Това е много лош късмет, тъй като се налага цял живот да внимават какво ядат и да приемат лекарства. Късметлиите са унаследили способността да оползотворяват по-пълноценно холестерола, внесен с храненето и не се налага да внимават чак толкова. При повечето хора, които имат увеличени нива на холестерол, това се дължи не само на неправилно хранене, а и на наследственост.  Освен приема на храни с мазнини, допълнителни фактори, които допринасят за високи нива на холестерола са наднорменото тегло и напредването на възрастта.

Влиянието на пола

До настъпването на менопаузата жените обикновено имат по-нисък общ холестерол от мъжете на същата възраст. Хормонът, който предпазва и подмладява жените се нарича естроген. Той намалява „лошия“ холестерол и увеличава „добрия“. За жалост, естрогенът не е в състояние да компенсира вредите от неправилното хранене и нездравословния начин на живот, а пък след менопаузата неговото количество намалява и рисковете от сърдечно – съдови заболявания при мъжете и жените се изравняват.

Холестеролът в детска възраст

Има научни данни, които показват, че холестеролът започва да запушва артериите съвсем отрано, въпреки че последиците се проявяват известно закъснение. Препоръчително е децата също да се изследват за търсене на наднормен холестерол и при необходимост да се пристъпи към диетичен режим, промени в начина на живот и евентуално лечение.

Холестеролът и еректилната дисфункция

Високият холестерол води до нарушаване на кръвоснабдяването в тазовата област както на жените, така и на мъжете. Кръвният ток е затруднен по целия път от сърцето до половите органи и еректилната дисфункция обикновено е ранен предупредителен симптом за сърдечносъдово заболяване.
Поддържането на нормални холестеролови нива помага за възстановяването на еректилната функция и се постига чрез здравословен живот с повече движение, подходяща храна и поддържане на теглото в нормални граници.

Изследване за висок холестерол

Никой – дори и стройните и подвижни хора – не е застрахован от висок холестерол, тъй като последната и решаваща дума имат наследствените фактори.
Поддържането на нормални холестеролови нива е полезно не само за сърцето, но и за мозъка ни. Високият холестерол е причина както за масивни, така и за микроинсулти, които в повечето случаи остават незабелязани. За жалост, тези макар и малки съдови инциденти влошават паметта и ограничават нашите умствени възможности.
Ето защо е важно да следим нивото на холестерола в кръвта и, започвайки от 20-годишна възраст редовно да се изследваме. В случай, че в семейството има сърдечно болни и съществува наследствен риск, вниманието трябва да е допълнително повишено.

lipiden-profil-synevoИзследването става посредством кръвен тест, известен като „липиден профил“. С него се определят нивата на различните видове холестерол и триглицериди в кръвта. Препоръката е кръвта да се вземе след изтичане на 9 - 12 часа от последното хранене.
Приемът на алкохол през последните 48 часа може да повлияе стойностите в липидния профил. Някои специалисти препоръчват поне два дни пълно въздържание преди изследването. Обаче, ако 48 часовата алкохолна пауза преди изследването е в състояние да ви откаже извършването на профилактични тестове, по-добре не се измъчвайте и си пийте. Така поне ще видите каква е реалната ситуация с липидния профил.

Как да се справим с холестерола?

Здравословното хранене е основно средство за намаляване на холестерола. Това е първият начин. Лекарствата са все повече, все по-ефикасни, но идват на следващ етап, когато ефектът от промяната в начина на живот и хранене не е достатъчен.

Зърнените храни, рекламирани като здравословни, дължат това си свойство на растителните влакнини (фибри). Разтворимите влакнини, съдържащи се в много храни намаляват нивата на LDL, „лошия“ холестерол. Добри източници на растителни влакнини са пълнозърнестите храни и пълнозърнестите тестени продукти, овесените ядки, пресните и сушени плодове и зеленчуците, например боба. Диетичните фибри могат да извлекат от храносмилателната система голяма част от приетия холестерол, но не е ли по-добре да не внасяме нещо излишно, което да се чудим как да изнесем след това.

holesterol-i-hrani-ribaБогатите на холестерол храни като яйца, раци и скариди вече не са изцяло забранени. Те съдържат и полезни вещества, които помагат за това холестеролът да не се отлага по съдовете. Изследванията показват, че при повечето хора приемът на холестерол с храната влияе съвсем слабо на холестерола в кръвта. Има, разбира се, и хора, при които едно-две яйца могат да повишават нивата на холестерола главоломно. Това е резултат от унаследен лош късмет.

Приемливото дневно количество холестерол за здрави хора е 300 мг, а хората от рискови групи трябва да консумират под 200 мг дневно. Жълтъкът на едно яйце съдържа около 170 -190 мг холестерол в зависимост от големината.

Една-единствена лъжичка сладолед съдържа цели 11 грама наситени мазнини – далеч повече, отколкото едно яйце или пържола. Изобщо, изкуствено създадените храни съдържат най-много опасни съставки.

Холестерол и алкохол

Изненадващо, алкохолът също увеличава „добрия“ холестерол, но пиенето надали е най-подходящото „лечение“. Не само червеното вино, но и всички видове алкохол увеличават нивата на HDL холестерола. Лошото е, че алкохолът увеличава и триглицеридите, а те си носят своя риск. Освен това алкохолът увеличава резистентността на съдовете и повишава артериалното налягане, така по обходни пътища бавно, но сигурно разрушава здравето ни. Важна е мярката. Приемът на алкохол не трябва да надхвърля две чашки дневно за мъжете и една за дамите.

Трансмазнините са най-коварни

Трансмазнините намаляват „добрия“ и увеличават „лошия“ холестерол, поради което вредата от тях е двойна.

Наситените мазнини и трансмазнините се крият в огромен брой сладкарски продукти, пържени храни (чипс, пържени картофи, понички…и много други вкусотии), трансмазнини има в маргарина, както и в печива и бисквити от всевъзможен род.
Четете какво съдържат храните, които купувате и после ядете вие и семейството ви. В Европа всички производители са длъжни да изпишат съставките на продукта. Правят го, макар че постоянно се опитват да завоалират вредните съставки чрез кодове и сложни термини или да ги напишат с толкова малък шрифт, че да ви трябва микроскоп. Следете за надписи като „частично хидрогенирани растителни масла“, което е едно от наименованията на тези широкоразпространени, но крайно опасни продукти на хранителната индустрия.

Оръжия срещу холестерола: полезни мазнини

Препоръката е мазнините да не надвишават 35% от дневния прием на калории. Има полезни и вредни мазнини. Наситените мазнини – тези от животински произход и тропическите растителни масла – увеличават нивата на LDL холестерола.
 Полезни са ненаситените мазнини, които, включени в състава на балансирана и здравословна диета успешно намаляват нивата на LDL. Яжте риба поне два пъти седмично.

Намаляване на холестерола чрез протеини

Месото и пълномасленото мляко са отличен източник на белтъчини, но ако не са подбрани добре могат да съдържат и много холестерол.
Важно е да си набавяте достатъчно протеини, но бъдете претенциозни и избирайте месо без видима мазнина. Лошото е, че хич не е вкусно.
Набавяйте протеини от други източници като соя, например във вид на тофу, или от риба, която е отличен избор във всяко отношение. Някои тлъсти риби като сьомгата са богати на омега-3 мастни киселини – верен съюзник в борбата срещу „лошия“ и наднормен холестерол. Поне два пъти седмично слагайте риба на трапезата си.

Намаляване на холестерола чрез отслабване

Ако сте с наднормено тегло, обмислете варианти за отслабване. Нормализирането на теглото води до намаляване на триглицеридите, „лошия“ и общия холестерол. Раздялата с макар и едва няколко излишни килограма е също добре дошла: свалянето на всеки три килограма покачва с един пункт стойностите на „добрия“ холестерол.
Непрекъснато се натрупват научни данни, подкрепящи хипотезата, че нисковъглехидратната диета намалява холестерола по-успешно от нискомаслената. Двегодишно американско изследване е показало, че хората, консумиращи нисковъглехидратни храни имат значително по-висок HDL, тоест „добър“ холестерол в сравнение с онези, които ограничават мазнините в менюто си. Така че, намалете хляба, макароните и кифлите!

Намалете холестерола чрез движение

Ако сте здрав, но водите заседнал живот, заниманията с аеробни упражнения могат да увеличат „добрия“ холестерол с 5% още след първите два месеца. Редовните физически натоварвания намаляват и „лошия“ холестерол. Изберете спорт, който да ускорява пулса – например тичане, плуване или бързо ходене, и го практикувайте поне половин час дневно през повечето дни от седмицата. „Дозата“ може и да е разделена на части – две разходки от по 15 минути са толкова полезни, колкото и едно 30-минутно занимание. Аеробните упражнения имат и друга полза – периферните кръвоносни съдове, тези които захранват мускулите, се разширяват. Така може да коригирате повишеното кръвно налягане, което работи в комбина с объркания липиден профил за да ви докара инфаркт или инсулт.

Откажете тютюнопушенето

Ако имате повишен наследствен риск от сърдечно-съдови заболявания или наследствена дислипидемия и пушите, значи сте самоубиец.
За останалите хора отказът от цигарите е труден, но си струва. Една от множеството здравословни ползи от подобно решение е и 10% намаляване на холестерола в кръвта. Стратегиите за спиране на тютюнопушенето са различни и понякога помагат, когато се прилагат заедно. Поговорете със специалист.

Лечение с хранителни добавки и билки

Има хранителни добавки, които спомагат за подобряване нивата на холестерола. След тях са лененото и рибено масло и растителните стероли като бета-ситостерола. Един витамин от групата В – ниацинът, също увеличава „добрия“ и намалява „лошия“ холестерол. Ниацинът, съдържащ се в обикновените мултивитаминни препарати не върши работа, има си специални лекарства с рецепта.
Има изследвания, които показват, че консумацията на чесън снижава нивата на общия холестерол в кръвта. Но чесънът има странични ефекти и взаимодейства с някои медикаменти. Други растения и растителни продукти, които спомагат за намаляване на холестерола са:
  • семената от сминдух (чимен);
  • екстрактът от листа на артишок;
  • белият равнец;
  • босилекът.
Ние не искаме да ви подвеждаме. Хранителните добавки, билките и диетите могат да намалят нивата на холестерола, при това значимо, но често се налага прием на лекарства, които се назначават от специалисти и се отпускат по рецепта. Ако случаят ви е такъв, всички препоръки си остават валидни, но ви препоръчваме да се съобразите с назначенията на лекаря.
Медикаментозното лечение има и нежелани реакции, но те се оправдават от постигнатата и доказана в множество клинични проучвания ефективност по отношение намаляване нивата на холестерола и триглицеридите и удължаване на живота на хората със сърдечно-съдови заболявания.

Обратими ли са вече нанесените увреждания?

Холестеролът се трупа по стените на артериите с години. За щастие, има данни, че атеросклерозата е поне отчасти обратима. Изследванията показват, че бедната на мазнини вегетарианска диета, намаляването на стреса и умерените физически натоварвания спомагат за поне частично отстраняване на образуваните плаки. Други проучвания подкрепят хипотезата, че при значително понижаване на холестерола е възможно поне частично отпушване на стеснените съдове.
« Виж предишна страница
Виж следваща страница »