Инсулинова резистентност

Що е то?

Това е бързо разрастващ се проблем в развитите страни. Учените имат само догадки, но не и ясен отговор относно причините, поради които клетките стават нечувствителни към инсулина.
Инсулинът е хормон, който действа като ключ. Той „отключва“ клетките и в тях навлиза глюкоза (вид захар), идваща от кръвта, за да се превърне в енергия. Понякога „отключването“ не става правилно, защото ключалката не реагира правилно на ключа. Глюкозата се натрупва в кръвта, въпреки че инсулинът е в предостатъчно количество.

Симптоми

Обикновено няма никакви. Ако не си правят редовно профилактични лабораторни тестове, хората с инсулинова резистентност си живеят спокойно без да знаят каква опасност ги грози. Само някои от хората с тежка инсулинова резистентност получават тъмни петна по кожата на шията, лактите, коленете, ръцете и мишниците, но това не е задължително.

Кои са рисковите фактори за проява на инсулинова резистентност?

Вероятността да развиете инсулинова резистентност се увеличава от наднорменото тегло, заседналия живот, високото кръвно налягане, употребата на солидни количества алкохол и тютюнопушенето.

Други допринасящи фактори

Има двупосочна връзка между последствията и причините за възникване на инсулинова резистентност. Някои състояния, свързани с обмяната на веществата могат да бъдат едновременно последствие, но и допринасящ фактор, увеличаващ риска от проява на инсулинова резистентност. Сред тях са дислипидемиите с високи нива на триглицериди и ниските нива на „добрия“ (HDL) холестерол в кръвта, сърдечно заболяване, преживян в миналото инсулт, както и съдово заболяване на шията или краката. Тези състояния най-често са последствия на инсулиновата резистентност, но могат да допринесат за проявата на инсулинова резистентност. Подобни двупосочни връзки показват, че науката ни има да извърви още дълъг път до установяване на точната причина за дадено състояние.

Наследствеността също е от значение

Вероятността да развиете инсулинова резистентност се унаследява. Хората от афроамерикански, латиноамерикански, индиански, азиатски или тихоокеански произход са по-предразположени да развият резистентност към инсулина. Ако някой от Вашите родители, братя или сестри страда от диабет втори тип, то и Вие сте застрашени от заболяването. Рискът нараства и ако майка Ви е проявила диабет по време на бременността (гестационен диабет).

Диагностициране на инсулинова резистентност

Лабораторният тест, показващ с голяма вероятност инсулинова резистентност е изчисление на един индекс, наречен HOMA IR. Наименованието идва от английски - HOmeostatic Model Assessment (HOMA) на бета клетъчната функция и Insulin Resistance (IR). Индексът се изчислява на базата на нивото на глюкозата на гладно и концентрацията на инсулин или с-пептид. Методът се използва доста широко в практиката, като някои лаборатории правят само приблизителни изчисления по формули, а по-модерните използват компютърно изчислен индекс.
Границите на нормата при HOMA индекса са 1,0 (0,5–1,4). Ако индексът показва 1,0 или по-ниско, означава, че нямате инсулинова резистентност. При стойности над 1,9 значи, че имате начален стадий на резистентност, а при стойности над 2,9 инсулиновата резистентност е значителна.
Трябва да знаете, че индексът HOMA е мярка за базовата инсулинова резистентност и функцията на бета клетките в панкреаса, но не е метод за оценка на реакцията към стимулация с глюкоза.

Други лабораторни тестове при инсулинова резистентност

Много лекари ще предпочетат първо да отхвърлят наличието на диабет и ще започнат по схемата за диагностицирането му. Вероятно ще Ви назначат т.нар. тест с глюкозно обременяване. При този тест се взима кръв на гладно, след това приемате през устата стандартизирано количество разтворена глюкоза или друг сладък продукт, който ще доведе до образуването на това стандартно количество глюкоза и започва да се следи реакцията на организма, като се взимат още една или две кръвни проби през час. Лаборатория ще определи нивото на глюкозата в кръвта ви на гладно, до колко се увеличава след нахранване и колко бързо се връща до нивата на гладно. Това показва как организмът Ви използва глюкозата за енергия.

Изследване на гликиран хемоглобин

Ако се установи, че това не става правилно, лекарят ще иска да види показател даващ информация за нивото на кръвната захар за последните няколко месеца. За тази цел ще Ви бъде назначено изследване на т.нар. „гликиран хемоглобин“ (HbA1c). Стойности, по-високи от нормалните говорят за вероятно наличие на инсулинова резистентност и недостатъчно усвояване от клетките на глюкозата, чието ниво в кръвта е било по-високо от нормалното през последните месеци. Ако лабораторните тестове до тук не покажат със сигурност преддиабет, лекарят ще Ви назначи изследване на интактенпроинсулин или HOMA IR.

Още лабораторни тестове

В зависимост от посоката на разсъждения на лекаря, може да Ви назначат и изследване за повишено и нивото на инсулин в кръвта, което също може да е белег за инсулинова резистентност. Това го има в HOMA IR изследването, но някои лекари предпочитат показателите отделно и един по един.
Освен нивото на кръвна захар, най-вероятно ще бъде оценен цялостния риск за развитие на усложнения, което включва лабораторно изследване на липиден профил, нива на пикочната киселина, активност на чернодробните ензими, а също и бъбречната функция.
При пациенти с наднормено тегло, могат да бъдат назначени и някои хормонални изследвания, както и измерване нивата на „хормона на ситостта“ – лептин.

До какво води инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност не причинява директно диабет втори тип, но много често е стадий на болестта, наречена „диабет втори тип“.
За разлика от диабет тип 1, при който хората просто не произвеждат инсулин, при инсулиновата резистентност хората имат повишено ниво на инсулина в кръвта. Стараейки се да произведе допълнително количество инсулин, с който да „вкара“ глюкозата в клетките на тялото Ви, панкреасът се претоварва. С течение на времето клетките, произвеждащи инсулин „изпушват“, което довежда до преддиабет, а впоследствие и развитието на диабет втори тип.
Повишеното ниво на инсулина в кръвта, само по себе си вреди на организма по много начини. Някои ракови клетки използват инсулина като стимулатор на растежа и размножаването си.
За да се премине от етапа на инсулинова резистентност и преддиабет към стадия на захарен диабет преминават около 10 години.
Ако успеете да откриете инсулиновата резистентност навреме и промените начина си на живот, вие можете да предотвратите тази прогресия на болестта.

Метаболитният синдром

Инсулиновата резистентност съставя, макар и да не изчерпва това състояние. Хората с метаболитен синдром имат поне три от следните признаци: широка талия или голяма обиколка на корема, високи триглицериди, нисък HDL холестерол, високо кръвно налягане и неестествено повишена кръвна захар на гладно. Състоянието увеличава риска от диабет, сърдечносъдово заболяване и инсулт. За това състояние ще говорим отделно.

Свързани заболявания

Много от хората с инсулинова резистентност живеят в състояние на леко общо възпаление. То, разбира се, може да се дължи и на други болести. Инсулиновата резистентност има връзка със сърдечносъдовите заболявания и образуването на съсиреци в артериите, както и с някои бъбречни и чернодробни болести, със синдрома на поликистозните яйчници при жените и с ревматоидния артрит.

Как да се справите с инсулиновата резистентност?

Справянето с инсулиновата резистентност е на пръв поглед много лесно, но е трудно за поддържане на постигнатия ефект. При повечето хора това става чрез редовно изследване на лабораторните показатели и промяна в начина на живот.
Спасението може да е една редукция на телесното тегло с 5% до 7%, което най-често се равнява на 5 – 10 килограма, ако сте 100 кила, разбира се. За по-тежките хора се налага да свалят малко повече. Увеличение на физическите усилия до около 30 минутна тренировка дневно с натоварване на голяма група мускули също помага много. Това може да се равнява на отиване пеша до работата Ви и обратно до дома.

Хранете се правилно

Намалете сладкишите, баничките, белия хляб и животинските мазнини! Отдайте предпочитание на рибата, зеленчуците, плодовете и продуктите от пълнозърнесто брашно.
С този начин на хранене ще постигнете и поддържате здравословно тегло. Така клетките Ви може да започнат да реагират към инсулина по-добре.
Лечебната диета, предназначена за хора с високо артериално налягане е напълно приложима и за хората с инсулинова резистентност, както и за диабетиците. Тя ограничава и приема на готварска сол.

Движете се!

В битката срещу инсулиновата резистентност едно от най-силните оръжияе движението. Подобно на здравословното хранене то помага да нормализираме теглото си. Физическата активност увеличава чувствителността към инсулина, особено в мускулите. Стремете се да се движите активно поне 30 минути дневно през по-голямата част от седмицата. Как ще разберете дали се натоварвате ефективно? Много просто, сърцето Ви трябва започне да бие ускорено и поне малко да се задъхате. Това значи, че сте постигнали ефект.

Учени са открили и връзка между недостига на витамин D и неспособността на организма да оползотворява инсулина правилно. Така че, разхождайте се сред природата и нека слънцето Ви вижда по-често.

Лекувайте се с лекарства, ако трябва

Промените в начина на живот са най-доброто лечение. Но ако инсулиновата резистентност заплашва да прерасне в развит диабет от втори тип, лекарят Ви може да предпише и медикамента Метформин. Той предотвратява или забавя развитието на диабет при относително млади и затлъстели хора, непосредствено застрашени от заболяването. Метформинът отлага развитието на диабет от втори тип и при жени, прекарали гестационен диабет.
Това е много отдавна открито лекарство. Било е забравено и после преоткрито. Има нежелани ефекти, но се понася добре. Освен това непрекъснато му откриват нови ползи.