Метаболитен синдром

Oписан е за първи път през 1988 г и е наречен „синдром Х“.

Синдромът „Х“ е нещо, което срещаме всеки ден по улиците, в градския транспорт или по-лошо в огледалото. Другото му име е метаболитен синдром. Това е състояние за което хората получават повече съвети, отколкото обяснения за какво иде реч.

Много специалисти не вярват в тази диагноза, а считат състоянието за комбинация от отделни заболявания, които съвместно увреждат кръвоносните съдове, други пък го отделят като абсолютно самостоятелна диагноза.

Какъв е този мистериозен синдром Х и трябва ли да се безпокоите от него?

 

Защо му обръщаме внимание?

Въпреки, че беше дефиниран едва преди 25 години, метаболитният синдром стана по-разпространена диагноза и от настинката. Американската Кардиологична асоциация, Европейските дружества по най-различни типове медицина и чудещите се какво да публикуват медии, разтръбиха че всеки шести човек „страда“ от метаболитен синдром. Това е болестта на века и болестта на общества, като нашето.

Какво всъщност е това нещо метаболитен синдром?

Метаболитният синдром не е болест сам по себе си. Това са група от рискови фактори– високо кръвно налягане, висока кръвна захар, нездравословни нива на холестерола и триглицеридите в комбинация с голямо количество мазнини в корема.

Метаболитният синдром е лоша новина

И трите рискови фактора по отделно: хипертония, дислипидемия и повишена кръвна захар са достатъчно лоша новина, но когато ги имате заедно, историята става по-неприятна. Статистиката сочи, че метаболитният синдром удвоява риска от съдова болест, която води до сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Пет пъти се увеличава риска от развитието на захарен диабет тип II.

Добрата новина е, че метаболитният синдром може да бъде поставен под контрол, при това предимно чрез промяна в начина на живот и хранене.

Как се поставя диагнозата метаболитен синдром?

Според асоциацията на американските кардиолози (American Heart Association) има четири фактора, които съставят метаболитния синдром.

  1. Голяма обиколка на талията

  • За мъже: ≥ 102 cm или повече

  • За жени: ≥ 80 cm и повече

  1. Високи нива на триглицериди и ниски нива на „добър“ холестерол:

    • 1,7 mmol/l или употреба на лекарства за понижаване на холестерола

    • Ниски нива на „добрия“ (HDL) холестерол;

    • При мъже под 1,0 mmol/L

    • При жени под 1,3 mmol/L

    • Прием на лекарства за понижаване на холестерола (означава, че има проблем)

  1. Високо кръвно налягане

Артериално налягане над 135/85 mmHg или нужда от прием на лекарства за понижаване на артериалното налягане;

  1. Висока кръвна захар на гладно:

5.6 mmol/L или повечe, както и прием на лекарства за диабет

За да се постави диагнозата „Метаболитен синдром“, трябва да имате едновременно три от тези четири рискови фактора

Защо се появява метаболитния синдром?

Лош късмет или начин на живот?

Някои хора са просто генетично предразположени да имат повишено артериално налягане, да развият инсулинова резистентност, да натрупат коремна мастна тъкан или да получат всичките тези неща наведнъж. Установени са генетични дефекти в гените на инсулиновия сигнален път, такива кодиращи поведението на мастната тъкан (напр. липодистрофия причинена от мутации в ламин а/С, AGPAT и сеипин). Сложни думи за описване на по-лошия късмет, който налага някои хора да се ограничават в храната и да спортуват повече.

За щастие, гените не са всичко. Повечето фактори, които допринасят за формиране на състоянието метаболитен синдром могат да се отдадат на начина на живот. Казваме за щастие, тъй като това е нещо, което можем да променим без да се налага генна модификация или прием лекарства.

Виновни са напълняването и обездвижването

Натрупването на излишни килограми е сериозен риск за проявата на метаболитен синдром. В най-голям риск са хората при които има т.нар. централно затлъстяване или казано иначе трупат на корема. Не се знае точно, защо някои хора трупат мазнини около корема, а други по-надолу и защо точно при тези с голямата коремна обиколка се проявява метаболитния синдром. Хормоналният баланс също играе важна роля, но не се знае дали е причина или следствие от напълняването. Хубавото е, че ефективните диети и спортът помагат за преодоляването на проблема.

Неалкохолна стеатоза на черния дроб

Дълго време се мислеше, че метаболитният синдром предизвиква стеатоза на черния дроб. Последните проучвания, обаче показват, че нещата може би стоят по обратния начин – стеатозата на черния дроб предшества метаболитния синдром, тъй като е фактор свързан с проявата на инсулинова резистентност. Освен това, оказва се, че степента на чернодробна стеатоза определя до голяма степен прогнозата за хората с метаболитен синдром.

Стеатозата на черния дроб е сериозен проблем, който засяга около една четвърт от населението на развитите страни.

Инсулиновата резистентност

Метаболитният синдром е тясно асоцииран с това генерализирано ендокринно нарушение, при което тялото не успява да употреби ефективно приетата с храната глюкоза. Напоследък се говори, че инсулиновата резистентност е механизъм, чрез който хората са оцелявали в моменти на глад. Същият този механизъм, сега, когато ядем високо-калорична храна и не ни се налага да ходим с километри, за да си я осигурим, започва да ни уврежда. Просто още не сме се приспособили към поничките и баничките.

Раса и пол

Метаболитният синдром засяга мъже и жени, европейци, азиатци и африканци, но при еднакъв индекс на телесната маса, представителите на Кавказката раса, тоест белите, са с по-висок риск от развитие на метаболитен синдром в сравнение с Африканската. Мъжете са с по-голяма вероятност да развият състоянието от жените.

Метаболитният синдром не е шега работа

Нито кръвната захар боли, нито хипертонията е нещо с което не се свиква, а пък като не можем да свалим няколко килограма, по-добре да сме щастливи. Така е, но хората с метаболитен синдром живеят в постоянен висок риск от развитието на исхемична болест на сърцето и да получат инфаркт. По-висок е рискът от мозъчен инсулт. Някой ден ще трябва да си инжектират инсулин. Тези неща няма да се случат утре или в други ден. Може да минат години, преди да получите инфаркта, но с „навъртането“ на години, става все по-трудно да повлияем на рисковите фактори, защото се добавят и други болести. Действайте сега!

Лабораторията може да го покаже

Най-честият повод за назначаването на лабораторни изследвания е установяването на повишено артериално налягане, при мъж или жена с тегло над идеалната норма и установена, при профилактичен преглед кръвна захар на гладно между 5,6 и 6,9 mmol/L (101 и 125 mg/dL), плюс високи нива на триглицериди и/или ниско ниво на HDL свързания холестерол.

Така комбинираните отклонения ще накара лекарят Ви да търси отговор на още въпроси, включително и дали става въпрос за метаболитен синдром. Какви са по-нататъшните изследвания?

Глюкозо толерантен тест (обременяване с глюкоза).

Целта е да се види, дали имате диабет тип 2 или само нарушен глюкозен толеранс.

Ако на втория час след като сте поели 75 грама глюкоза кръвната Ви захар е повече от 11.1 mmol/L (200 mg/dL), започваме да мислим за диабет тип 2; ако е по-малко от 11.1 mmol/L (200 mg/dL), но повече от 7.8 mmol/L (140 mg/dL), значи имате само нарушен въглехидратен толеранс.

Успоредно може да Ви назначат изследване за инсулинова резистентност, т.нар. HOMA IR.

Много лекари ще Ви назначат и изследване на гликиран хемоглобин (HbA1c), за да получат представа, какви са били нивата на кръвната захар през последните три месеца.

Оценка на бъбречната функция

Увреждането на бъбреците се установява често при хора с метаболитен синдром, особено когато дълги години е имало повишено ниво на глюкозата. Лабораторните тестове са стандартните, които включват всички профилактични прегледи.

  • Измерват се нивата на серумен креатинин и урея, които се увеличават при засягане на бъбреците.

  • Установяването на повишено изхвърляне на албумин с урината също показва, че бъбреците са увредени.

Ниво на пикочната киселина: въпреки, че не става въпрос само за бъбречната функция, този показател се изследва, тъй като при метаболитен синдром се установява увеличено ниво на пикочната киселина.

Състоянието на черния дроб e от изключителна важност

В светлината на последните открития, че степента на стеатозата на черния дроб определя посоката на развитие на метаболитния синдром, използването на диагностичен метод, който може да покаже обективното състояние на черния дроб, придобива още по-голямо значение. Понякога данните от ехографското изследване са недостатъчни за да се определи степента на стеатозата. Има лабораторни тестове, които могат да заменят забиването на игла в черния дроб за извличане на биопсична тъкан. Най-показателните тестове за състоянието на черния дроб са SteatoTest® и FibroMax®.

SteatoTest® показва дали има стеатоза на черния дроб, която не е предизвикана от алкохолна употреба, както и степента и.

Супер тестът FibroMax® показва дали има стеатоза, степента и, причината, дали има активност на хепатит и степен на фиброза. Това е комплексен тест предназначен за установяване на това, дали има и друга причина за увреждане на черния дроб и до каква степен е засегнат.

Оценка функцията на щитовидната жлеза

Понижената функция на щитовидната жлеза може да доведе до увеличени нива на холестерола и триглицеридите. Тази честа причина за дислипидемията трябва да бъде изключена, когато се търси произхода на състояние, подобно на метаболитен синдром.

Първо се измерва нивото на хормона, който стимулира щитовидната жлеза – TSH. Нивата на този хормон отделян от жлеза в мозъка се увеличават като отговор на намалената или недостатъчна функция на щитовидната жлеза. Ако този хормон е увеличен се налага измерване нивото на хормона произвеждан от самата щитовидна жлеза – тироксин ( fT4).

При жените трябва да бъде изключен синдрома на поликистозните яйчници.

При почти половината от жените с това заболяване се установява и метаболитен синдром.

Диагностичният панел включва:

  • серумните нива на дехидроепиандростерона, които са високи при поликистоза на яйчниците.

  • Серумен тестостерон и нивата на SHBG

  • Съотношението на лутеинизиращия хормон спрямо фоликуло-стимулиращия хормон.

  • Серумно ниво на пролактин

Как да се предпазим от този синдром?

Сигурно вече се повтаряме, но пак ще го кажем: физически упражнения почти всеки ден по 30 минути, богата на фибри и бедна на захари диета, намаляване на коремната мазнина и спрете да пушите, ако можете. Алкохолът трябва да се избягва, особено ако се установи тежка стеатоза на черния дроб.

Следете нивата на липидите и кръвната захар около три пъти в годината. Метаболитният синдром е тих убиец и не причинява симптоми. Затова пък и действа доста безмилостно, ако не се държи под око. Лабораторията и кантарът ще покажат дали се справяте добре.

Ако диетата и физическите усилия не помагат, може да се наложи да приемете някои лекарства за понижаване на холестерола или за справяне с инсулиновата резистентност. Доверете се на специалист и не се самолекувайте.