Непоносимост или алергия към храни

Непоносимост или алергия към храни

Разбирането на разликата е ключът към правилния избор на лабораторната диагностика, която да уточни причината за непоносимостта към храната и да се открие веществото, което не се понася.

Това са чести състояния и заболявания, които попадат при лекари с различни медицински специалности - общопрактикуващи лекари, гастроентеролози, педиатри, алерголози, токсиколози. Причината е, че пациентът получава силно плашеща реакция, която го отвежда до лекар, който първо трябва да овладее симптомите и след това да се заеме с разгадаването на проблема, който е по-скоро лабиринт от изследвания, отколкото точно написан протокол за работа.

Първо нека си уточним терминологията

Терминът „непоносимост към храни” обхваща всички нежелани симптоми или заболявания, свързани с консумацията на определени хранителни продукти. Той не е синоним на „хранителна алергия”. Непоносимостта към храни може да няма нищо общо с алергичните реакции и да не подлежи на повлияване от анти-алергичните лечения или ограниченията в приема на дадени храни.

Когато се подозира и се търси причина за непоносимостта към храни, освен че трябва да изключим токсичните реакции (хранително отравяне и др.), както и заболяванията на храносмилателната система свързани с анатомична или функционална причина (дивертикул, панкреатит и др.), за правилната диагноза на непоносимостта към храни първо трябва да се направи разлика между имунните и неиммуните реакции.

Непоносимост към храни

Реакциите, които не са алергични, всъщност представляват по-голямата част от всички нежелани реакции към храни. Те са резултат от недостиг на ензим, при който елементи от храната не се смилат адекватно. Могат да се дължат на нарушена функция на храносмилателната система, при която някои вещества се усвояват само частично. И в двата случая неусвоените вещества достигат до по-дълбоките участъци на тънките черва, натрупват се и се разграждат от бактериите живеещи там до продукти, които образуват газове или диария. Имунната система не играе роля в тези реакции на непоносимост. Сред европейското население най-често срещаните нарушения в храносмилането и абсорбцията на вещества са непоносимостите към лактоза, фруктоза и хистамин.

Непоносимост към мляко

Всички бозайници спират да произвеждат ензима лактаза и имат непоносимост към лактозата от млякото, след като престанат да бъдат кърмени. Човекът също е бил създаден така. Обаче, населението на Европа и по местата, където се е налагало да се хранят с млечни продукти, хората са придобили генни мутации, които позволяват ензимът да се произвежда и след „отбиването“. При около една четвърт от населението на Европа, обаче, тази мутация я няма и те не понасят млякото и млечните продукти, защото нямат необходимия ензим.

Лактозата (млечна захар) е дизахарид, съдържащ се в много храни и обикновено се разгражда до компонентите си галактоза и глюкоза в тънкото черво от ензима лактаза. Само тези монозахаридни молекули могат да се абсорбират през стената на тънкото черво.

При недостиг на ензима лактаза, лактозата не може да бъде разградена и не се абсорбира. Неразградената лактоза достига до дебелото черво, където ферментира от нормалната бактериална флора. Съответно непоносимостта към лактоза е следствие от недостиг на ензим и не бива да се бърка с млечна алергия, при която имунната система реагира на съставки в млякото.

Как се диагностицира?

Само генетичният тест може да разграничи видовете лактозна непоносимост. Тестът се препоръчва за потвърждение в случай на положителни резултати от обременяване с лактоза. Този тест е от голямо значение за лечението, защото при пациенти с липса на мутация, която помага за производство на лактаза, единствените възможни лечения са диета без лактоза, диета с ниско съдържание на лактоза или доживотен прием на препарати, съдържащи лактаза.

Лаборатории Synevo предлагат този тест:

BM26 Генетичен тест за лактозна нетолерантност 196.00 лв.

Алергични реакции към храни

При алергичните реакции всички съставки на приетата храна могат да бъдат смлени и усвоени от организма, тоест хората си имат всички ензими и храносмилателната им система си е наред. Само че, определени вещества в храната, които са абсолютно безопасни, водят до активиране на имунната система срещу тях. Настъпващите нежелани възпалителни реакции приличат на онези при защита срещу микроби.

Имунните реакции на непоносимост включват различните хранителни алергии и кръстосани реакции, автоимуно индуцираната цьолиакия и така наречените псевдоалергични реакции към хранителни добавки.

Алергия от от 1-ви тип

По принцип всяка храна може да бъде алерген. Животозастрашаващите системни реакции са типични за храни като яйца, соя, фъстъци, ядки, риба и ракообразни.

Тези алергии от 1-ви тип се предизвикват от наличието в организма на специфични за храната антитела от класа на IgE. Тези антитела са свързани с определен тип клетки (мастоцити), които при контакт със съответния алерген, се активират и отделят веществото хистамин, както и други фактори на алергичното възпаление. Това се случва веднага след контакта с алергена. Ето защо при този тип алергия симптомите като сърбеж, подуване на устната кухина и гърлото, астма, повръщане и диария се проявяват в рамките на минути до няколко часа след консумация на храната (затова алергията е от бърз тип). При алергизирани пациенти симптомите се отключват от много малки количества от съответния алерген в храната.

Как се диагностицира?

Лабораторната диагностика на алергия от 1-ви тип се извършва с тестове за алерген-специфични IgE антитела в кръвта.

Като антигени в процедурата за установяване на IgE се използват високо пречистени екстракти, получени от различни храни чрез изсушаване и концентриране.

Synevo предлага количествено изследване на нива на IgE при стимулация на серума от пациента с над 800 алергена, по отделно или в комбинации от най-често срещаните алергени.

Алергия от 4-ти тип

Този тип алергии се срещат по-често сред възрастни в сравнение с децата. При тях IgE антителата не играят основната роля, а имунните клетки Т-лимфоцити. Тези активирани лимфоцити стават свръх-чувствителни към определни белтъци в храната.

Този тип алергични реакции може и да не могат да се свържат веднага с определена храна, тъй като симптомите много често се появяват след 24 до 48 часа от консумацията на храната, предизвикваща алергична реакция.

Симптоматиката е доста разнообразна, но има типични стомашно-чревни симптоми придружени с екземата, и обострянето на болки в мускулите или ставите.

Как се установява алергия от 4-ти тип?

За установяването на алергия от 4-ти тип съществуват два независими метода: лимфоцитно трансформационен тест (LTT) и кожния тест. В някои случаи те се допълват добре, например при дерматологични заболявания от професионален характер.

Основната разлика между двата метода е, че кожният тест е само за установяване на контактни алергии, т.е. алергии, при които сенсибилизацията е настъпила при контакт с кожата и които се проявяват върху кожата.

Предизвикателство пред LTT теста е това, че кръвта трябва да достигне до лабораторията до 24 часа, а най-близката лаборатория е тази на Synevo в Берлин. Чрез използване на правилната куриерска услуга, това е напълно възможно поне един път седмично и съвсем скоро ще предложим това изследване за нуждаещите се пациенти от България.

Непоносимост към хистамин

Това не е алергия, но е честа причина за подобни симптоми.
Състоянието е резултат от недостиг на ензима, който разгражда хистамина –веществото, което предизвиква част от симптомите при алергия. Ензимът се нарича диамин оксидаза (DAO). Липсата на DAO може да се дължи на първични (генетични) или вторични причини - изчерпване.
В единият случай, човекът не произвежда ензима, а в другият организмът е обременен с толкова много хистамин, че независимо от нормалната си активност, ензимът DAO не може да го разгради адекватно.
Излишъкът от хистамин може да бъде причинен от прием на храна с много хистамин или да се дължи на произведен от организма хистамин при възпаление, или алергия.

Тестът, предлаган от Synevo:
AL71 DAO (непоносимост към хистамина) 69.00 лв.

Как се диагностицира хистаминова непоносимост?

Много често лекарите назначават първо тестове за хистаминова непоносимост, за да изключат тази причина за алергични симптоми. Изследва се нивото в серума на DAO. Недостигът на DAO и повишените нива на хистамин могат да се установят с лабораторни тестове. Освен това може да се използва генетичен тест за разграничаване на първичния от вторичния недостиг на DAO.
Synevo предлага всички тези изследвания.

Псевдоалергии или непоносимост към хранителни добавки

Хранителните добавки са оцветители, консерванти, антиоксиданти, желиращи агенти и сгъстители, овкусители и подсладители. Съвременните храни са пълни с тях. При индивидуална свръхчувствителност, някои от тези „Е” вещества или техни заместители могат да предизвикат псевдоалергични реакции и в редки случаи, дори реакции от първи (бърз) тип. Поради все по-широката им употреба в хранителната промишленост и нарастващия брой одобрени добавки честотата на нежеланите реакции се увеличава.

Симптомите на този тип реакция на непоносимост наподобява алергична реакция от бърз тип с обриви, задушаване, спазъм на дихателните пътища, стомашно-чревни симптоми, екзема, главоболие. Само че, антителата от клас IgE не участват в процеса. Активацията на мастоцитите настъпва не заради свързване на IgE с алерген, а посредством пряко взаимодействие на веществото с клетката.

Синдром на „пропускливите черва“

Червата ни са покрити със слой клетки – епител, който има за цел да пропуска до кръвта определени вещества в определена степен и да не допуска преминаването на бактерии и по-големи молекули. Чревният епител е изложен всекидневно не само на компонентите на храните, а и на бактерии, дрожди, плесени и редица токсични вещества с потенциал да активират имунната система.

При нарушаване на чревната бариера (пропускливи черва) изброените фактори, стимулиращи имунната функция, проникват по-лесно в граничните слоеве на лигавицата. Това води до увеличено проникване на алергени и колонизация на червото с несвойствени микроби. Така червата се превръщат в област на инфекция и в източник на възпаление.

Симптомите наподобяват алергии и хранителна непоносимост. Ако този синдром не се вземе предвид, пациентът ще получи най-различни лечения и диети без особен ефект.

Как се диагностицира?

Зонулин – това е маркер за чревна пропускливост. Белтъкът зонулин регулира връзките между клетките, които покриват червата отвътре. Анализът на нивата на зонулин в серума позволява определянето на чревната пропускливост.

Определянето на зонулините се използва за поставянето на диагноза в случай на „пропускливи черва”, а също и за проследяване на лечението при други заболявания, например при пациенти с цьолиакия нивата на зонулина намаляват успоредно с възпалението при спазване на строга безглутенова диета.

Тестовете, които предлага Synevo

Synevo предлага най-широката гама от лабораторни изследвания в областта на алергиите и хранителните непоносимости. Лабораторията ни в Берлин – IMD е един от водещите европейски центрове в тази област.

Изследването на алергичните заболявания е една от областите на специализация на IMD. Извършват се изследвания във всички видове алергични реакции. Поради близкото сътрудничество с Phadia AB (Швеция) и Euroimmun (Германия), нивото на качество на тестовете за алергия тип 1 е едно от най-високите. Прилагат се тестове за над 800 алергена и специфичните им IgE антитела.

Спектърът от изследвания се разрастна през последното десетилетие и включи тестове за имунни и псевдоалергични реакции към храни, лекарства и химически субстанции, чрез валидирани и сертфицирани тестове като тест за лимфобластна трансформация (LTT) и базофилна активация.

Всички маркери отнасящи се за алергии, хистаминова непоносимост, цьолиакия и синдрома на пропускливите черва са налични в лабораторията.
« Виж предишна страница
Виж следваща страница »