Какво е цьолиакията?

Какво е цьолиакията?

Нарича се още „целиакия“ и глутенова ентеропатия. Всъщност, става въпрос за генетично предавано състояние, което води до автоимунна болест, която се активира от приема на глутен. Глутенът е протеин, който се съдържа в пшеницата, ръжта и ечемика и стотиците храни, приготвени с тях.

Това не е алергия, това е автоимунна болест

При хората, които са наследили определени гени, имунната система реагира срещу разпадните продукти на глутена и предизвиква увреждане на лигавицата на тънкото черво. Глутеновата ентеропатия е сравнително често заболяване. Засяга милиони в Европа, които трябва да спазват диета без глутен.

Важно e да се различи цьолиакията от алергията към пшеница. И двете са имунни реакции, но с различни последици. Симптомите на алергията може и да са подобни – коремни болки и диария, но по-често включват кихане и обрив. Алергията към пшеница изчезва при много деца с израстването.

Това е подла болест.

Такива са всички автоимунни болести. Типични симптоми имат само около една четвърт от хората. Останалите страдат и не могат да разберат от какво с години, докато лигавицата на червата се уврежда и се влошава резорбцията на важни вещества. Много често се поставя грешна диагноза, като синдром на дразнимото черво, болест на Крон, улцерозен колит или нещо подобно.

Какви са типичните симптоми?

Това са симптоми на стомашно-чревно разстройство – подуване, болки в корема, диария, повръщане, редуващи се със запек и типичните бледи изпражнения с ужасна миризма, които водят до разпознаване на болестта от повечето педиатри.

Какво още може да предизвика цьолиакията?

Много от възрастните изобщо нямат стомашно-чревни оплаквания. Само че увредената лигавица на червата им не може да абсорбира много от нужните ни вещества и това води до симптоми, които могат да се свържат с много болести, като например отпадналост, слабост, загуба на тегло, анемия, язви по устата. Много жени не успяват да збременеят. По-късно се появява остеопороза.

Цьолиакията предизвиква нарушения в паметта и променливи настроения. Някои хора с цьолиакия страдат от депресия, раздразнимост, влошена памет, проблеми с концентрацията. Психологичните проблеми се засилват, когато болестта се съпровожда от анемия.

Цьолиакията може да има кожни симптоми

Някои хора получават обрив след прием на глутен. Обривът сърби, понякога пари и се разполага по лактите, коленете, скалпа седалището и гърба. Медицинското му име е херпетиформен дерматит. За първи път се появява във възрастта около пуберитета и е по-чест при мъжете. Обривът изчезва след спиране на глутен-съдържащи храни.

Предупредителни симптоми при децата

Когато симптомите се появят в бебешка възраст, това става след захранването с продукти, съдържащи глутен. Симптомите включват повръщане, колики, диария и радразнимост на бебето. При децата с цьолиакия зъбките са покрити с неравности. Под наблюдение и диагностика се поставят децата, които имат родители или близки по права линия с диагностицирано заболяване. Не е необходимо да се изследват всички деца.

Цьолиакия или лактозна непоносимост?

Понякога симптомите си приличат, особено при деца, които са захранвани с каши, съдържащи мляко и пшеничен продукт. Цьолиакията може да протича без изявени симптоми, но понеже уврежда лигавицата на червата, да доведе до нарушено усвояване на млякото и така да насочи лекарите в грешната посока. Само че след провеждане на диета без глутен изчезва и непоносимостта към млякото, което няма да се случи при лактозна непоносимост.

Кои храни предизвикват симптомите?

Пшеницата е основна храна в Европа. Много от храните ни я съдържат и имат достатъчно глутен да предизвикат симптоми на цьолиакия – хляб, крекери, кифли, кексове, баници, макарони и т.н. Панировките също съдържат пшенични продукти. Ръжта и ечемика, също съдържат глутен, така че и бирата може да предизвика симптоми.

Кой се разболява от цьолиакия?

Без да знаем точно защо, следните фактори играят роля в отключването на болестта:
  • На първо място, родител страдащ от тази болест. Естествено, нали е наследствена болест.
  • Захранване на бебето с глутен-съдържащи храни преди третия месец.
  • При генетично предразположени хора, много силен емоционален стрес или значителна промяна, като бременност, тежка операция или травма, могат да отключат болестта.
  • Диабет тип I, заболяване на щитовидната жлеза или друга автоимунна болест. По принцип две или три автоимунни болести често се появяват при един човек.

Цьолиакията уврежда лигавицата на тънкото черво и абсорбцията на хранителни вещества

При глутеновата ентеропатия, имунната система, задействана от приема на глутен, произвежда антитела, които атакуват лигавицата на тънките черва, предизвиквайки задебеляване и изчезване на фините власинки, които са отговорни за усвояването на хранителните вещества. Увредените власинки на успяват да абсорбират ефективно мазнините, протеините, минералите и витамините, които са ни необходими и засегнатият човек започва да страда от липсата им. Това предизвиква отпадналост, неспособност за концентрация и други общи симптоми.

Късна проява на цьолиакия

Цьолиакията може да се прояви при всяка възраст, дори при възрастни хора. Въпреки че за проявата на цьолиакията е необходима генетична предразположеност, все още не може да се разбере, защо при някои хора, болестта се проявява след много години хранене с глутен- съдържащи храни, а при други се изявява още като бебета. Когато се прояви за първи път при възрастен, симптомите на цьолиакията не са толкова ясно изразени и средното време между първите симптоми и поставянето на диагнозата е около четири години.

Диагнозата се поставя чрез специализирани лабораторни изследвания

Тъй като симптомите на глутенова ентеропатия може да са доста разнообразни, болестта често остава неразпозната дълго. Има лабораторни тестове, които могат да установят високи нива в кръвта на определени антитела, които ще покажат с голяма вероятност наличието на болестта. Ако резултатите от тези тестове са негативни или не са достатъчно информативни, следва извършването на генетични тестове, които дават доста по-акуратна диагноза.

Тестове предлагани от Synevo

IM34 - АТ анти-тъканна трансглутаминаза IgA, IgG (Целиакия) - 41.00 лв.

Антитялото срещу тъканната трансглутаминаза, клас IgA е първият тест, който се извършва за скрининг на заболяването цьолиакия. Това е най-чувствителният тест и се препоръчва от всички авторитетни медицински дружества, при пациенти над 2 години. Тъй като, при някои хора има дефицит на антителата от клас IgA, изследването и на клас IgG насочени срещу трансглутаминазата е от голяма полза.

Същият тест се използва и за проследяване на ефекта от спазването на безглутенова диета, тъй като нивата на антитела би трябвало да спаднат след известно време без стимулация от глутен. Въпреки наличието на думата „тъканна“ в името на теста, антителата се търсят в проба от кръв.

Генетични тестове

Генетичните тестове показват, дали даден човек носи гените, които кодират вероятността за проява на цьолиакия. Около една трета от хората носят гените DQ2 или DQ8, считани за необходими за поява на болестта. Ако тези гени не се открият, цьолиакията се изключва като вероятен причинител на симптомите. Трябва да знаете, че много повече хора носят гените DQ2 или DQ8, но не боледуват от цьолиакия. Това означава, че тези гени са необходими, но не са единствените, които водят до развитие на заболяването.

Тестът, предлаган от Synevo

BM27 - Генетична предиспозиция за цьолиакия (HLA-DQ2, HLA-DQ8) - 531.00 лв.

Този тест търси наличието на Human Leukocyte Antigen (HLA) маркерите DQ2 и DQ8.

Позитивният резултат от този тест не поставя диагнозата цьолиакия, тъй като 30% от общата популация носи някой от двата гена, но не развива болестта. Обаче, негативният резултат, отхвърля с голяма достоверност болестта цьолиакия.

Този тест се използва най-често при хора, които имат близки роднини по пряка линия с диагноза цьолиакия, за да проверят дали попадат във високата рискова група за развитие на болестта или не.

Биопсия от тънкото черво

Преди откриването на лабораторните методи, това беше единствения начин за доказване на болестта. Взимането на малко количество тъкан от лигавицата на тънкото черво може да потвърди диагнозата поставена чрез лабораторни тестове. Това мъничко парченце тъкан се взима чрез ендоскопско изследване и се гледа под микроскоп от патолог, който търси специфичните за болестта изменения в лигавицата.

Какви са рисковете от скрито протичащата цьолиакия?

Около 60% от децата и 41% от възрастните с цьолиакия нямат типични симптоми. Това дава възможност на болестта да уврежда скрито лигавицата на тънкото черво. В крайна сметка, тези хора страдат от нарушено хранене, тъй като не усвояват достатъчно витамини, микроелементи и други важни съставки на храната. Така те имат повишен риск от развитие на остеопороза, невъзможност за забременяване, както и някои неврологични проблеми.

Генетичната предразположеност към цьолиакия е често пъти съчетана с друго автоимунно заболяване засягащо щитовидната жлеза, ревматоиден артрит или диабет тип 1.

Когато цьолиакията протича скрито при хора с диабет, много често се наблюдават опасно ниски стойности на кръвната захар, поради нарушената абсорбция на въглехидратите.

Как се лекува?

Няма открито лечение срещу цьолиакията. Но, стриктното спазване на диета с избягване на глутена ще спре симптомите и ще позволи на лигавицата на тънките черва да се възстанови от само себе си. На практика, само няколко дни на диета без глутен са достатъчни за да се почувства подобрение. Храните, които трябва да се избягват са всички тестени, съдържащи пшеница, ръж, ечемик и други подобни. Това означава край на повечето видове хляб, край на баници, кифли, кексове, макарони, спагети, пици и повечето десертни блокчета. Трябва да се избягва приема на всякакъв глутен, дори и ако на етикета пише, че може да има следи от глутен.

Пазете се от скрития глутен!

Много храни съдържат глутен. Не само хранителната индустрия, но и много други използват различни видове нишесте за да подобрят свойствата на продуктите си. Глутен може да има в обработените меса, като готови кюфтета и кебапчета например, в картофения чипс, всичките панирани храни може да са с брашно с глутен, в сосовете и готовите супи също може да има. Глутен се открива в някои червила, а също и в някои лекарства. Хората с цьолиакия могат да се хранят с различни зърнени храни, които не съдържат глутен, но трябва да се внимава, дали по време на производство не е внесено малко количество, поради ползването на едни и същи машини за различните храни. Виното и дестилирания алкохол не би трябвало да съдържат глутен. Повечето бири, обаче имат глутен, тъй като се правят от ечемик или подобни зърнени култури, а глутенът не изчезва по време на производството.

Кое не съдържа глутен?

Много зърнени храни не съдържат глутен и са подходящи да заменят липсата на хляб и пшенични продукти . Такива са оризът, картофите, царевицата, соята, лененото семе и елдата. Елдата не е пшеница, както много хора си мислят. Използва се за приготвяне на японските соба-нудълс, може да се яде като каша, да се правят палачинки и да се пече.

Прием на добавки

При някои хора с цьолиакия се налага добавянето към храната на витамини и микроелементи, когато увреждането на лигавицата на червото е довело до дефицит в организма. Често се налага прием на витамин D, цинк, мед, желязо, фолиева киселина и витамини от групата В. Винаги трябва да се спазват препоръките на лекар преди да се започне взимането на добавки.

Други лечения

При малка част от хората, диетата не помага. Тогава се налага прилагане на кортикостероиди, за да се потисне имунната система.

Лесно ли се живее с цьолиакия?

Когато проблемът е само в ограничаването на глутен-съдържащите храни от възрастен човек, не е чак толкова лошо. Месо, риба, зеленчуци, плодове и ориз – прекрасна диета. Много магазини имат щандове за безглутенови храни, произвеждат се спагети и тесто за пица и сладкиши без глутен. Да, ама само в по-големите градове!

По-трудното за родителите на децата и за хората с цьолиакия е да се опазят от скрития глутен и от някои изкушения в които подрастващите могат да попаднат под влияние на връстниците си, като да хапнат някое десертно блокче или сладолед пълен с пшеничено нишесте. Лошото е, че храните с гарантирана липса на глутен са по-скъпи от обикновените и това поставя сериозни предизвикателства пред повечето семейства, които трябва да се справят с болестта.